Съдови заболявания

Тромбофлебитът представлява асептично (небактериално) възпаление на повърхностните вени с тромботичен процес в тях. Забелязва се шнуровидно болезнено уплътнение по хода на вената, а кожата е топла, оточна и зачервена.

Може да доведе до ДВТ и БТЕ, когато процесът прогресира в проксимална посока и премине сафенофеморалното съустие (достигне до слабинната гънка). Друго усложнение е гнойният тромбофлебит.

Лекува се консервативно, а когато процесът премине горната трета на бедрото – оперативно. Гнойният тромбофлебит също следва да се оперира.

Това е заболяване, при което се формира тромб в лумена на вена на дълбоката венозна система. Това предизвиква вторична възпалителна реакция, която постепенно обхваща тромба, венозната стена и перивенозните тъкани.

Дължи се най-често на забавен кръвен ток при обездвижени болни, продължително стоене седнал в кола или самолет, може да се получи след тежки оперативни интервенции и имобилизирани болни. Предразполагащи фактори са повишената съсирваемост на кръвта (тромбофилия), употребата на контрацептиви и тютюнопушенето.

Клинически се изразява в появата на напрегнат болезнен оток на крайника. Диагнозата се поставя след преглед при специалист съдов хирург или ангиолог и задължително Дуплекс-доплерово изследване на дълбоките вени. Лечението е консервативно с антикоагуланти и еластокомпресия.

Може да доведе до животозастрашаващи усложнения като белодробна тромбоемболия (БТЕ) и посттромбофлебитен синдром (ПТФС).

Получава се в резултат на внезапно прекъсване на магистралния артериален кръвоток. Дължи се най-често на артериална емболия (60%), артериална тромбоза (20%) или съдова травма (15%).

Има пет главни клинични симптома-внезапна, остра болка, изстиване и изтръпване на крайника, поява на восъчна бледост и невъзможност за движение на последния, както и изчезване на периферния пулс.

Диагноза се поставя единствено от специалист по съдова хирургия с или без помощта на съдов доплер, а лечението е единствено и само оперативно-извършва се емболектомия с емболектомичен катетър на Фогарти и ако това лечение се забави повече от 24ч. пациентът може да си загуби крайника.

Се дължи на намален магистрален артериален кръвоток. Най-често се дължи на атеросклероза (тютюнопушене), Болест на Бюргер (Тромбангитис облитеранс) или захарен диабет.

Клиничен израз на диспропорцията между необходимостта от кислород и доставянето му в тъканите на крайника е т.нар. клаудикационна болка в крака или периодично накуцване. Това е болка, която принуждава човек след изминаване на определено разстояние да спре.

Диагноза се поставя след ангиологичен преглед и евент. доплерово изследване. Началните стадий се лекуват косервативно, а напредналите – оперативно.